Македония

По-голямата част от площта на Македония е заета от планинските хребети на силно разклонения Македоно-Тракийски масив, прорязани от дълбоки речни долини с живописни проломи и китни котловини. Македония е единствената балканска държава без излаз на море. Македония е богата на води – има четири големи езера и многобройни буйни и пенливи потоци и реки. Най-голямо е Охридското езеро, чиято дълбочина е 300 м. То е най-дълбокото езеро в Европа. Охридското езеро е включено в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО. От езерото изтича река Черни Дрин, но в него не се влива нито една река – подхранва се карстово от Преспанкото езеро. На това се дължи изключителната му прозрачност на водите му – до 7 м.

Река Вардар е най-голямата в Македония. Тя минава през цялата страна и продължава в Гърция, където под името Аксиос се влива в Егейско море.

Основен отрасъл в страната е селското стопанство – отглеждат се пшеница, царевица, ориз, памук, тютюн, слънчоглед, сусам, лозя, плодове, зеленчуци. Развито е животновъдството. Важен традиционен отрасъл е бубарството.

Македония е била част от древногръцкия свят, а по-късно – римска провинция. През Средновековието е важен културен център в пределите на Българската държава, а след това – владение на Османската империя. От 1945 г. е една от 6-те република в състава на Социалистическа федеративна република Югославия.

Провъзгласяването на Македония за независима република през 1991 г. води до спор с Гърция. Но все пак двете държави стигат до някакво споразумение като подписват съглашения през 1995 г.

Най-голям град и столица на Македония е Скопие, разположен живописно на река Вардар. Възстановен след голямото земетресение (1963 г.), разрушило града почти до основи, днес Скопие е най-важният индустриален, търговски и културен център на страната, заобиколен от плодородни земеделски земи.